Симетрията (също така съразмерност;от старогръцки: συμμετρεῖν, „измервам заедно“) е вътрешна самоподобност на даден обект, измерена чрез дадена формална система от правила. Симетричните обекти могат да бъдат материални, като кристали или молекули, или абстрактни, като уравнения или поредици от музикални тонове. В зависимост от правилата на симетрия могат да бъдат дефинирани различни видове симетрии, например:

чрез различни геометрични трансформации, като мащабиране, отражение или ротация

чрез други математически трансформации

спрямо времето

като пространствено отношение

В преносен смисъл симетрия може да означава и просто хармонична или естетически приятна пропорционалност и уравновесеност.Отсъствието на симетрия се нарича асиметрия.

 Огледалната симетрия е симетрия, дефинирана чрез трансформацията отражение. В едноизмерно пространство, например числовата ос, тя се определя спрямо точка на симетрия, в двуизмерно пространство – спрямо ос на симетрия, а в триизмерното пространство – спрямо равнина на симетрия. Обект или фигура, която е неразличима от своя огледален образ, се нарича огледално симетрична.

Оста на симетрия за дадена двуизмерна фигура е линия, за която на всяка точка от фигурата, лежаща от едната страна на оста, съответства точка от другата страна, разположена на същото разстояние от оста. Например квадратът има четири оси на симетрия – диагоналите и правите, дефинирани от средните точки на срещуположните страни. Кръгът има безкрайно много оси на симетрия – всеки негов диаметър представлява такава ос. Триъгълниците с огледална симетрия са равнобедрени. При четириъгълниците огледална симетрия имат делтоидите и равнобедрените трапеци.

Ротационната симетрия е симетрия по отношение на някои или всички завъртания в n-мерно Евклидово пространство. Например квадратът е симетричен спрямо ротации на 90° около пресечната точка на диагоналите му, а окръжността – спрямо ротация на произволен ъгъл около нейния център.

Ротациите са директни изометрии, т.е. такива, които запазват ориентацията, а симетричната група на ротационната симетрия е подгрупа на E+(n). Симетрията спрямо всички ротации около всички точки в пространството налага и транслационна симетрия спрямо всички транслации, като в този случай симетричната група съвпада с цялата група E+(n). Такава симетрия не е приложима към обекти, тъй като би направила пространството хомогенно, но може да се прилага към физичните закони.

За симетриите спрямо ротации около една точка тази точка може да се приеме за начало на координатната система. Такива ротации образуват специална ортогонална група SO(m), включваща всички ортогонални матрици с размер n×n и детерминанта 1. За триизмерното пространство (n=3) това е ротационната група.

 Транслационната симетрия оставя обекта неповлиян в процеса на дискретна или непрекъсната група транслации Ta(p) = p + a. Например правата е симетрична спрямо произволна транслация по нейното собствено направление. Безкрайна редица от еднакви триъгълници, разположени на равно разстояние d един от друг по права линия, е симетрична спрямо транслации на цял брой разстояния d по направление на правата.

В триизмерно пространство роторефлекция или неправилна ротация строго погледнато е ротация около ос, комбинирана с отражение в равнина, която е перпендикулярна на тази ос.

Хеликоидалната симетрия се среща във всекидневни части като пружини, спираловидни играчки, бургии, свредели и сонди.

Може да се мисли за нея като за ротационна симетрия заедно с транслация по протежение на оста на въртене (в западните езици се нарича „винтова ос“). Идеята на хеликоидалната симетрия е графичното проследяване (трасирането) в триизмерно пространство като резултат от въртенето на обект с еднаква ъглова скорост, докато едновременно с това обекта се движи линейно по протежение на оста на въртене (т.е. обекта извършва едновременно ротация и транслация). Комбинацията от тези две движения (ротация и транслация) дава ъгъл на навивката (спираловиден, серпентинен ъгъл, ъгъл на намотката), който помага да се определят свойствата на получената графика. Например ако трасиращият обект се върти бързо, а се транслира (движи по права линия) бавно, ъгълът на намотката ще е малък, например близо до 0°. Обратно – ако ротацията е бавна, а транслацията бърза, спираловидния ъгъл ще е близко до 90°. Ако ротацията спре, а се запаси транслацията, въпросният ъгъл ще е равен на 90° (едното рамо на ъгъла е в равнина, перпендикулярна на оста на ротация, а другото е допирателната към описаната от чертаещия обект траектория).